Седна мудно в леглото. Вече бе сутрин. Времето беше приятно и беше добре да се размърда докато не е напекло ...
 
   Няколко стъпала до първия етаж и седна в кафето с поглед през прашния прозорец и премрежи очи докато се радваше на топлите, сутрешни лъчи по страните му.

По едно време Кати го бутна леко по рамото и един поглед беше достатъчен, кифла , взимаха ги сутрин от пекарната отсреща на улицата, двойното кафе и „доброто утро“ което се поднасяше винаги чак със закуската.

Познаваха се от деца. Когато родителите му умряха в катастрофата, вуйчо му го взе при себе си. Продаде имуществото на родители му и го заведе в друг град. След една случка която му донесе неочакван приход се премести в стария квартал. След известно време наемодателите ги подпряха за мизерната му квартира и те решиха ,че е по на сметка е да затворят „квартирката“ вместо да правят ремонт.

Не беше трудно да ги убеди, взе я евтино. Ремонтът му отне няколко дни и малкото местенце стана неузнаваемо. Беше работил по строежите през летните ваканции с вуйчо си и не му беше трудно да прецени ,че всичко важно е здраво и без повреди.

От три месеца кафето, на етажа под него, беше отправната точка след закуска. Търсенето бе започнало.