Като студент имах един състудент от Гана...
Така и не успя да си преведе и разбере българската ни поговорка:
"Преклонена главица, сабя не я сече " -
Май си е само наша.

Само на слабия се налага да търпи обиди, унижения, несгоди. Гордият и имащ самочувствие търси правата си. Будният знае, че силата е в единството, търси приятели, дружи с тях, помага им, а те се отзовават, когато той има нужда.

Рецептата е проста, нали:)

Приятелите, особено верните другари са ценно нещо , но това не е универсално решение и когато определя гледната точка и мирогледа може лесно да изиграе лоша услуга.
Трябва ли да приемаш вярвания защото, те карат да се чуствш сигурен дори когато това си има цена която моралът не ти позволява?

Точно за това написах, че човек също трябва да е и буден. Будният вижда кое правилно и кое не е, взема по-лесно решения, разбира последствията им.

Сляпото следване и привързване към някого не е приятелство. Истинското приятелството възниква когато намериш отражение на духовният си свят в някой друг. Ако ти самият си буден, ти ще си и добър, обединявайки се с добри хора създаваш сила.