Думите в този текст не могат да претендират за основа от именито образование, пиша ги намирайки основа в обикновената практична човешка логика и поради тази подробност не изискват специална подготовка за да бъдат оценени.

Тезата е, за да функционира правния механизъм и да не се влияе самият процес от собствения си механизъм ,в една република, тежестта на закона трябва да бъде балансирана от всички граждански права гарантиращи , че ответната страна няма да бъде поставена в позиция да се защитава от недостатъци в процеса.

 

Това звучи тежко и претенциозно и израза е неуместен защото е напълно излишно да ви тровя с засукани изрази за прости и важни неща като хляба за гражданина в една република.

Та на обикновен човешки говор. За да работи републиката за своите граждани , те трябва да бъдат защитени от всякакви аномалии в апарата на управлението и властта .

Това нещо се нарича граждански права, идеята е държавния апарат и всичко свързано с него да не злоупотребява с предоставената му и власт .

Не е нещо нито ново, нито станало от веднъж. Като се почне от френската революция и зараждащата се буржоазия та се мине през конституцията на САЩ още от първите и дни и всичките последвали промени. При всички истински републики главната причина са правата на народа и в крайна сметка избистрената идея , че за да имаш една силна държава е необходимо , нейните граждани да бъдат такива, способни да защитават правата и интересите си.

Истина е ,че и до ден днешен , дори наречените „развити демокрации“ търсят път за да поправят собствените си закони.

Сега, къде се намираме ние? Ние започваме 21 век да повтаряме историята като се почне от френската революция (1791-1792). Защо ?! ;)

Иска и коричката хляб да ми вземе от устата . Това е моето мнение за правовата ни държава .

"02.09 17:38 Както много точно го е формулирал Хауард Заин, "нашият проблем не е в гражданското неподчинение... Нашият проблем е гражданското подчинение", т.е. безпрекословното покорство на хората, очакването (даже бих казал насадената нагласа) някой друг, или нещо друго (най-вече държавна институция, политик, агенция...) да предприемат стъпки за това, за което отговарят, което се очаква от тях, което е тяхно задължение. За съжаление покорството и подчинението на властта са пряко следствие от непрекъснатото репресиране на населението по един или друг начин с единствената цел - възпитаване на пасивност и покорство, възприемане на безсмисленото и подчинено битие, възцаряване философия на обреченост - не ни трябва образование, не ни трябва промишленост, не ни трябва държава, енергетика, деца и т.н. Изобщо от нас, т.е. обществеността, се очаква да сме в ролята на пасивен, безразличен, покорен зрител на събитията, а не участник в тях.
Затова "за голямо съжаление ще следим как влакът върви към пропастта и всеки да се спасява сам..".
край на цитата
копирах коментара, понеже е много точен и няма нужда да перифразирам..
Сн С

Може някой да очаква, може някой да движи влака. Но влака с гладни пътници не може да продължи , освен празен ... хората огладняха.

разбира се не като Великата Френска, а демократична от съвремието...
а у нас е някаква аномалия - гладни и смирени!
Сн С

Сн С