Темата за петизмерната математика беше срещната от мен за пръв път в книга с фантастика.

Необходимост за един капитан на кораб извършващ хиперпространствени скокове . Трудно е да си го представиш в нашето „триизмерно пространство“, но дори така теорията не го изключва .

За какво е публикацията ? За нещо с което всеки се сблъсква , но е толкова привично, че не се подлага на коментар като нещо особено и чудно. Всъщност по един особен начин мозъка ни е настроен да допълва невидяното, нечутото и дори несъществуващото за да допълни „общата“ картина, ако очаквате нещо да бъде там където сте свикнали да бъде то за вашия мозък, в представите си очаква то да бъде точно на очакваното място и съответно вие действате на база този навик.

Сега да погледнем другия случай. Вие сте страшно внимателен, необичайно и дори до безобразие. В представата си вие сте предвидили действието и резултата който се очаква , но въпреки това сетивата са несъвършени и понякога средата която сте в състояние да възприемате не позволява да имате пълна представа за средата. Звук или светлина която е недостъпна за човешкия организъм, но не и недостъпна за други представители на животинското царство.

А сега да се върнем в началото, там откъдето тръгнахме , триизмерността на нашето зрение е продукт на нашето съзнание , създава се при сливане на двуизмерната информация получавана от всяко едно от очите ни и се проектира в една илюзия на виртуала в нашето съзнание. Ако не сте съгласни този „дефект“ се използва в модерното триизмерно видео ; ) !