Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2009 11:10 - Приказка
Автор: bowman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 511 Коментари: 0 Гласове:
1



 Приказката на бялата птица.

   Древната  птица , при която ме прати учителя, се появи и заграчи когато вече бях на края на силите си след дългото търсене. В момента когато погледа се спря на белите и пера тя заграчи,  със притварянето на клепачите, гракът се преля в мелодия, мелодията, се преля в по тъмни и по светли сенки... .
    След това сред сенките се появи образът на птицата, не отделяше черните си немигащи  очи от моите, а гракът които бе прелял в песен доби смисъла и значението на думи. Не беше чужд език, беше нещо близко и потънало в забрава.
    ... В началото на времето бил хаоса, сред магията му се раждало всичко но и изчезвало .
 Както всичко друго в хаоса се родил редът, но неговите проявления не изчезвали толкова бързо колкото всичко преди реда да се роди сред магията на хаоса.  Това продължило дълго ,но в битката между стихиите нямало превес . Редът бил зависим от магията на хаоса , а хаоса не желаел да унищожи едно от своите проявления, но и не желаел да се остави на реда жертвайки друга част от себе си.
 В напъните на силите за надмощие се родил разумът . Той знаел, че е рожба именно на това противопоставяне и използвал силите си да запази това равновесие оцелявайки.
   Той бил слаб в сравнение с стихиите които го предшествували и на спора между които той дължал своето съществуване. С времето създал същества с разум  и способност да се множат, надявал се един ден да му бъдат от помощ, но тъй като разумът при тях не бил със  способност да преценяват властта и отговорността която идва с нея за тяхното и неговото собствено оцеляване той ги пръснал из вселената с надеждата ,че някъде сред тях на границата на борбата между реда и хаоса ще се роди това което ще му помага в  трудната задача на оцеляването. ... .

  Когато  отново отворих очи,  тръгнах по пътя обратно където ме чакаше учителят.  Взря се в очите ми, а аз мълчаливо кимнах в отговор . След години отново понякога се катерех по стръмните склонове  воден от собствената си нужда от усамотение за размисъл, но това беше последният път когато учителят ми ме прати да търся.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bowman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1147973
Постинги: 685
Коментари: 2207
Гласове: 9096